Страхил Пастухов - за Япония и България

Strahil Pastuhov Здравейте! Тук ще намерите разкази, пътеписи, впечатления и снимки от живота ми в Япония, където пребивавам от близо 10 години.

Алеко Константинов казва, че човек трябва да обиколи родината, за да я обикне. Бих добавил, че за да я разбере, човек трябва да поживее извън нея.

Следват откъси от най-новите статии от блога:


Превъзпитание на сумисти на 16 Юли 2010, 11.09 от Страхил Пастухов в Политика
Превъзпитание на сумисти
Две години след като нашия сумист Калоян Махлянов-Котоошю стана първия европеец, спечелил купата на императора, един от най-...
Българските политици - сепуку или непуку? на 16 Юли 2010, 03.20 от Страхил Пастухов в Политика
Българските политици - сепуку или непуку?
Българската политическа система спешно се нуждае от привнасяне на една традиционна японска институция - харакири. Не става дума за р...
Трябва ли строежите на Витоша да се узаконят догодина? на 15 Юли 2010, 13.47 от Страхил Пастухов в Политика
Трябва ли строежите на Витоша да се узаконят догодина?
От интервюто с шефа на дирекция в Изпълнителната агенция по горите Тони Кръстев във вестни Дневник става ясно намерението да се даде...
 

Очила “Любов”

В ранната пролетна утрин ароматът на току-що цъфнали вишневи дръвчета се носеше леко в прохладния въздух. Професор М. се разхождаше по алеята бавно, вдъхвайки с наслада от пролетния полъх, който бързо възстановяваше поизчерпаната му от дългата зима жизненост. Спря се до едно пречупено наскоро клонче, отрупано с цвят и заразглежда с интерес плетеницата от жилки на розовите листенца. Те се открояваха срещу слънцето като мрежа, съвсем не строго симетрична като познатата структура на отгледаните от него кристали от неорганични соли, и все пак предаваха някакво странно чувство за хармония и подреденост, каквото само живата материя може да излъчва.

Внезапно му се прииска да види отново онова, което толкова пъти го беше поразявало.

Продължение...

 

ЕКСПО 2005

След толкова очакване, ето че ЕКСПО най-после отвори врати. Още на входа може силно да се усети, че започва едно пътешествие. Преди да се стигне до портала с контрол за билетите, се минава през скенер за метал и проверка на багажа – досущ като на летище. За мнозина може би подобни проверки са неприятни, но при мен надделява мисълта, че след малко ще вляза в самолета, който ще ме пренесе през океани, било към все още загадъчната за мен Япония, било към родния дом, във всеки случай свъврзано с приятни емоции.

Продължение...

 

Образи

това не е ябълка - Рене Магрит

“Това не е ябълка”, Рене Магрит

Да може да надникне в миналото се е искало може би на всеки от нас. Всъщност, ние непрекъснато това и правим – докато отразената от обектите около нас светлина достигне ретината ти, минава известно време, което макар и в повечето случаи да е нищожно, все пак означава че ние никога няма да видим каквото и да било в неговото истинско време.

Продължение...

 

Смехът – най-доброто лекарство

Когато вчера на обед случайно се засякохме в студенстския стол с Люся, още един ентусиаст, с който ходим в класната стая по калиграфия на винаги милата Фуджии сенсей, разбрахме че имаме един и същи проблем – как да отидем при словоохотливия Терасава сенсей, който трябва да оцени и приеме (или не) работите ни за участие в една изложба.

Продължение...

 

muğla escort bayan aydın escort bayan çanakkale escort bayan balıkesir escort bayan tekirdağ escort bayan gebze escort bayan mersin escort bayan buca escort bayan edirne escort bayan