Сърдечни финанси

“Приятелите са най-голямото богатство”, казва народната мъдрост. Не веднъж ли сме плакали горчиво над тези думи, оплаквайки някоя загуба, не веднъж ли сме се усмихвали блажено, осъзнавайки своето богатство. Замисляйки се над тези думи, откривам, че аналогията може да бъде продължена и ми помага да осмисля приятелството.

“Тръгнах да търся приятели,
не намерих нито един.
Излязох да бъда приятел-
Приятели срещнах навред.”

Колко истина има в това стихче, което четох наскоро! За да получим нечия дружба, трябва първо сами да сме готови да дадем. За да добие някаква собственост, финансистът трябва първо да инвестира от своя капитал. Откъде обаче се вземат първоначалните средства? Както бизнесменът обикновено започва търговията си с полученото в наследство от родителите си, така и нашето сърдечно богатство, което инвестираме в търсене и спечелване на приятели, има своето начало в нашите родители.

Именно онази безрезервна обич и подкрепа от нашето семейство, независимо какви сме и какви бели правим, е онази опора, която ни дава надеждата да търсим също такава обич и у другите хора. Тръгвайки по широкия свят с тези получени даром средства, ние инвестираме в едно или друго предприятие.

Някои са щастливи винаги да “уцелват” добри проекти, непрекъснато увеличавайки своето богатство. Някои вземат съвсем делови подход в управлението на средствата си – умело решават коя сделка изглежда губеща, ловко изтеглят всичките си средства от там и ги инвестират в нещо по-привлекателно (добре позната е максимата “Няма вечно приятелство, има вечни интереси”).

Повечето обаче поне веднъж инвестираме значителна част от авоарите си в някоя оказала се в последствие губеща връзка. Колкото по-малко ни остава, толкова сме по-предпазливи в инвестициите си. Затваряме се в себе си и недоверчиво надничаме към всеки, който ни обещава дружба. В протегната ръка припознаваме лукав опит за присвояване на остатъка от богатството ни. Страх ни е да не загубим и онова, което ни остава. Съответно толкова по-малка е и възможността да спечелим. Богатите (със сърдечни средства), напротив, могат да си позволят известен риск, влагат в повече начинания (приятелства) и като резултат обикновено имат и повече приходи.

Трябва да се отбележи, че и в двете области грижите са особено важни. Приятелствата, за които се трудим, дават своите плодове, другите ги изяжда инфлацията, колкото и много да сме били инвестирали първоначално...Здравината на едно наше приятелство се измерва често с толерантността, която имаме един към друг. Случва се понякога да се нагрубим, но ако връзката ни е здрава, ще съумеем да си простим. Ако акциите на една компания за подплатени със солидни инвестиции, те ще устоят и на по-сериозна криза на борсата.

Засега обаче не е създадена теория, която еднозначно да определя последиците от една или друга инвестиция. Не е рядкост дори и най-умелият финансист да претърпи банкрут. Но докато парите във финансовия свят задължително влизат в нечий друг джоб, не може да се каже същото и за сърдечните авоари. Дори напротив, загубата винаги е реципрочна – колкото губя аз, толкова губиш и ти, ако нещо между нас не добре върви.

Често се случва дори разривът на едно приятелство да генерира силно отрицателна сметка – загубилите стават такъв мощен източник на отрицателни емоции, че те многократно надвишават онова, което е било изгубено като положителни чувства.

В нашия материален свят дори и някой голям пожар да унищожи напр. огромен хамбар с жито, можем да се надяваме, че с времето земята ще произведе своите плодове и ще възстанови загубите. Кое обаче компенсира загубите на сърдечните средства? Кое попълва сметката, при положение че всяка загуба задължително и абсолютно е такава, а не печалба за някой друг? Кое предпазва светът да не бъде удавен от надигащите се вълни на злоба и ненавист, в чието препращане и усилване, уви, участваме понякога дори и несъзнателно?

Математиката е неумолима и в сърдечните, както и в светските финанси – можем да дарим нещо само ако вече го имаме. Всички призиви за доброта и моралност, за състрадателност и човеколюбие биха били напразни, ако можехме да разчитаме само на скътаното от детството и полученото от приятели с годините. Колкото и много да е то, ежедневно малко по малко се изчерпва, дори и да се затворим за вечно гладния за обич свят.

За наше щастие, съществува един неизчерпаем източник на Любов. Само след няколко дни ще празнуваме Неговото рождение. Имайки вярата и надеждата, че никога няма да останем бедни, нека раздаваме и през новата година с пълни шепи от най-ценното, което имаме – своята обич.