Две години след като нашия сумист Калоян Махлянов-Котоошю стана първия европеец, спечелил купата на императора, един от най-популярните спортове в Япония има драстично по-малко посетители от обикновено. Интересът към сумото в неговата родина в никакъв случай не е намалял. Просто хората са решили, че е време за превъзпитаване на хора на ръководни постове в този спорт.

Проблемите започват да назряват след внезапната смърт на един млад сумист преди около година. Оказва се, че неговият ояката (треньор) го е подложил на изтощителна тренировка, в края на която му нанася и побой, в който кара да се присъединят и други състезатели от отбора му. Момчето не издържа чисто физически и умира от сърдечна недостатъчност.

Следват разкрития за раздаването на привилегировани места за официалните състезания по сумо на хора от японската мафия. Раздват ги не случайни хора, а тези, които имат право на тях - отново ръководители на отбори, които обикновено са бивши състезатели с много добри резултати, ползващи се с голямо уважение и без съмнение - влияние.

Капката, която прелява чашата на общественото японско търпение, са участията в хазартни залагания на бейзболни мачове от страна на сумисти, включително и един озеки (втория по ранг след шампиона йокодзуна).

Реакцията на японците е съвсем спонтанна, но сякаш съгласувана. От националната телевизия NHK престават да предават преки репортажи от сумо борбите на турнира в Нагоя. Хотелите, които обикновено са пълни с фенове на спорта, дошли специално за турнира, остават полупразни. Такава е и залата, където се провеждат борбите - няма ги и обичайните флагове с надпис "Отново всички места са разпродадени. Благодарим ви!".

Предстои да видим какви ще са резултатите от превъзпитанието, но според мен те няма да закъснеят. Ако тенденцията на непосещаемост на турнирите се запази, отборите и техните треньори ще бъдат със значително ограничени финанси. По всяка вероятност това ще бъде достатъчно силен стимул позабравилите кодекса на честта да опреснят паметта си. Дори и да не успеят този път, ще имат друг шанс след два месеца - когато е следващия турнир. И още един - след още 2 месеца. И така нататък. Два месеца са един добър период за равносметка.

Бих искал нашите народни избраници също да си (ни) дават равносметка за извършеното - не веднъж на 4 години, а поне на два месеца. Бих искал също така възнаграждението им да зависи от показаните успехи в работата, както е за почти всички останали професии. Осъзнаването и съвестното изпълняване на служебните задължения е единствения начин човек да заслужи уважение, независимо дали е сумист или политик. И ако някой е позабравил за какво му се плаща, добре е да му се припомня от време на време - по начин, който ще му подейства.

Българската политическа система спешно се нуждае от привнасяне на една традиционна японска институция - харакири. Не става дума за ритуала по буквалното разпаряне на корема, което с много малки изключения (като японския поет Юкио Мишима през 1970) вече не се практикува. Става дума за чувството за дълг и достойнство, поемането на отговорност, които стоят зад този ритуал.

Един съвсем пресен пример е оставката на треньора на японския национален отбор по футбол Такеши Окада след загубата от Парагвай на осминафиналите на световната купа по футбол в Южна Африка. Треньорът публично се извини на цялата нация за неуспеха в постигането на набелязаната цел - достигане до полуфинал. Разбира се, че можеше да си намери 1001 оправдания защо отборът му не се справи според очакванията му. Но не го направи - пое изцяло вината върху себе си и се оттегли с достойнство от поста.

Какъв контраст с това поведение беше изказването на Петър Курумбашев преди броени дни по повод обвинението към Цецка Цачева за неспазване на професионални задължения. Сред конкретните примери беше даден и скандалния опит на двама червени депутати за измама в законодателството (промяна в закона за наркотичните вещества, позволяваща откритото им рекламиране). Изказването беше в духа на "горките хора трябваше да понесат наказание, когато всъщност по закон отговорен е председателя на народното събрание".

Направо не повярвах на ушите си - вината на хора, които ако нямаха депутатски имунитет би трябвало да са в затвора за документна измама, беше прехвърляна на друг човек, защото той "отговарял по закон"! Без да имам каквито и да било пристрастия към Цецка Цачева или въпросните измамници, според мен това е брутално отношение към понятието "отговорност". За съжаление последствията теглим всички ние - българските гласоподаватели и данъкоплатци, които волно или неволно издържаме хора с такъв манталитет.

Една малка подробност от ритуала сепуку (по-официалното название на харакири) е присъствието на воин с готова за удар сабя непосредствено зад изпълняващия сепуку. Неговата роля е да довърши с един замах работата, ако случайно човекът пред него се поколебае. Мисля, че един подобен еквивалент в родната ни политика (например възможност за незабавна адекватна реакция от страна на един контролиращ орган при всяка нагла постъпка от страна на депутат) ще помогне в значителна степен сепуку да не се изродява в непуку.