Покажи статии по ключова дума: достойнство

Българската политическа система спешно се нуждае от привнасяне на една традиционна японска институция - харакири. Не става дума за ритуала по буквалното разпаряне на корема, което с много малки изключения (като японския поет Юкио Мишима през 1970) вече не се практикува. Става дума за чувството за дълг и достойнство, поемането на отговорност, които стоят зад този ритуал.

Един съвсем пресен пример е оставката на треньора на японския национален отбор по футбол Такеши Окада след загубата от Парагвай на осминафиналите на световната купа по футбол в Южна Африка. Треньорът публично се извини на цялата нация за неуспеха в постигането на набелязаната цел - достигане до полуфинал. Разбира се, че можеше да си намери 1001 оправдания защо отборът му не се справи според очакванията му. Но не го направи - пое изцяло вината върху себе си и се оттегли с достойнство от поста.

Какъв контраст с това поведение беше изказването на Петър Курумбашев преди броени дни по повод обвинението към Цецка Цачева за неспазване на професионални задължения. Сред конкретните примери беше даден и скандалния опит на двама червени депутати за измама в законодателството (промяна в закона за наркотичните вещества, позволяваща откритото им рекламиране). Изказването беше в духа на "горките хора трябваше да понесат наказание, когато всъщност по закон отговорен е председателя на народното събрание".

Направо не повярвах на ушите си - вината на хора, които ако нямаха депутатски имунитет би трябвало да са в затвора за документна измама, беше прехвърляна на друг човек, защото той "отговарял по закон"! Без да имам каквито и да било пристрастия към Цецка Цачева или въпросните измамници, според мен това е брутално отношение към понятието "отговорност". За съжаление последствията теглим всички ние - българските гласоподаватели и данъкоплатци, които волно или неволно издържаме хора с такъв манталитет.

Една малка подробност от ритуала сепуку (по-официалното название на харакири) е присъствието на воин с готова за удар сабя непосредствено зад изпълняващия сепуку. Неговата роля е да довърши с един замах работата, ако случайно човекът пред него се поколебае. Мисля, че един подобен еквивалент в родната ни политика (например възможност за незабавна адекватна реакция от страна на един контролиращ орган при всяка нагла постъпка от страна на депутат) ще помогне в значителна степен сепуку да не се изродява в непуку.

Публикувано в Политика