Опит за комплексен анализ на влиянието на образувания с епидермален произход върху честотата на вербалните интеракции между индивиди с недетереминирани социо-йерархични взаимоотношения

Днес, профучавайки покрай будката на пазача в една от сградите на нашия корпус (от известно време използвам 15-те мин. между часовете за една обиколка на горичката над университета), за пореден път получих поздрав от непознат, макар никога да не съм говорил с човека. И понеже единствената осезателна промяна в мен в последно време е в изгледа на физиономията ми, остава ми да заключа че тя е в основата на така зачестилите прояви на (незаслужено с нищо) уважение – Брадата. И така, предлагам няколко възможни обяснения на възникналото явление.

1) Бойно-стратегическо.

Разбирам интереса, който започнаха да проявяват колегите от айкидо клуба, които независимо един от друг на 3 пъти в един ден ме питаха как я реша, с какво я къпя и т.н. (за миг се почувствах важен придатък към Брадата сан, удостоен с привилегията винаги да е до нея). Преди година, когато трябваше да се представяме на партито за новобранци, един огромен канадец, Роб Кинг, показа какво страшно оръжие притежава. Помоли за доброволец, на когото да покаже нова техника. Лековерният Ито, не без основание притежател на черен колан, неподозиращ с какво се захваща, веднага излезе напред. Послушно затвори по команда очи... и само миг след това се свлече агонизиращ на пода – Роб беше залепил внушителната си брада до голобрадото лице на Ито и с отривисти движения пресече всякаква съпротива (което ми напомни как както дете винаги узнавах, по незабравим начин, кога татко не се е бръснал). След такава демонстрация на мощ и непобедимост на това оръжие, нищо чудно, че започнах да представлявам интерес в очите на бойните си другари. Впрочем, мисля че този страх от брадата е нещо повече от придобит непосредствено опит. Познатите ми сирийци до един се обръснаха, особено след като по телевизията предаваха не един път брадати физиономии в центъра на арената. Така че няма да се учудя, ако след някой и друг месец, на влизане в някое кино или театър ме спрат под предлог, че на обществени места е забранено носенето на оръжия...

2). Икономическо

Всъщност, всичко започна като мярка за пестене на време. Е, вярно, само 5 мин, но за това пък редовно – всеки ден. И по формулата “Времето е пари”, досега съм спестил не по-малко от 5 мин*60 дни=300 мин. Не знам какъв е курсът, той вечно се мени, (това знаем особено добре с колегите студенти, с които скоро ще влизаме в сесия), но във всеки случай малко са такъв тип спествявания, които човек да прави така сигурно всеки ден, при това без да си мръдва и малкия пръст. Още повече, че от далече се вижда колко съм спестил, няма нужда нито да си изпъвам пръстите, за да покажа златен пръстен, нито да разтърсвам китки, за да прозвънят златни верижки, всичко е ясно от разстояние – аз съм богат човек! Уважават ли японците богатството? Не съм сигурен.

3) Социално-психологическо

Но може би уважават индивидуализма?

Понеже досега не съм видял много брадати японци, май си оставам на първа фаза, т.е. индивидуално брадат. А девизът на индивидуалиста е “Ако никой не те бръсне за нищо, не се бръсни и сам – защото който се бръсне последен...!”

4) Биологично-комуникационно

А може би японците харесват прямостта? Често се казва, че съдим един за друг по една съвсем тънка покривка (телесно видима е само повърхността на кожата ни, а духом...хммм...), но брадата колкото по-голяма става, толкова по-голяма част (относителна) от нас представя, ще рече ставам по-открит за света, по-искрен и прям

5) Детско-психологично

Възможно ли е интересът към брадата ми форма да е свързана с наближаващите коледни празници? Роб Кинг си отглежда от няколко месеца внушителна брада, като отново тази година ще влезе в ролята на дядо Коледа, раздавайки сладки на децата. Отношението ни към благия старец търпи едно развитие от натоварвне с очакванията на коледните подаръци, през повишено самочувствие от осъзнаване на истина, която е недостъпна за невръстните ( приканвам малолетните тук да напуснат!!!

......................дядо Коледа не съществува..............................), та докато се стигне до влизането ни в неговата роля, осъзнавайки истината, че е по-приятно да се даде, отколкото да се получи подарък, може би израз на донякъде осъзнаването на нашата свързана природа – че радостта на човека до нас е и наша, двойна радост. Впрочем, дядо Коледа е образ, към който са прибавяни пластове от най-различни страни.В основата е историческият образ на св.Николай, който помогнал на едно бедно семейство.Бащата се бил отказал от скъпото начинание да ожени трите си дъщери и бил решил да ги прати вместо това на не особено почтена служба. Св. Николай подхвърлил кесия с пари през комина според едно предание, през прозореца според друго, а според допълнение кесията се търкулила в чорапче (каквото много деца в днешно време окачват по стените). Така или иначе, светителят спасил живота и честта на трите дъщери. Към този образ последователно за прибавяни поетически (елените са от стихоттворението на Клемент Мур), германски народни (зелената елха), дори и рекламни (червеният кожух е от реклама на Кока Кола от 1930) елементи. Което ще рече, че всеки има и иска да добави нещо към този образ, ставайки сам част от него. И понеже брадата е станала много представителна за дядо Коледа, възможно е японците да припознават в мен един образ, който магически привлича всеки от нас...

6) Еволюционно

Добре известна е основната формулировка на еволюционната теория – оцеляване на най-приспособимите. Може ли някой да отрече приложението на брадата във времето на наближаваща зима със съответните студове? С Роб Кинг, колегиално-брадато обсъдихме безспорните предимства на новото ни студоустойчиво приспособяване. Той живее в апартамент, който изглежда да е строен от любители на светлината: стените я пропускат не само през прозорците... Аз от своя страна искам да знам, че не съм си купил напразно дебел юрган и гледам да го вкарвам в употреба, оставяйки прозореца открехнат нощем. В светлината на еволюционната теория естествено е очевидната ми повишена приспособимост да повишава социалният ми статус и да ме приближава до статуса на индивид алфа, със съответните подобаващи почести

7) Еколого-съобразно

Всеизвестна е голямата грижа, която японците в Нагоя проявяват към преработката на отпадъци (ако някой се чуди откъде властите са се оказали толкова заинтересувани от опазване на околната среда, да се обърне към познатата приказка за неволята: просто местата за изхвърляне на боклуци се свършили и тъкмо, когато общината се канела да превърне едно широко местнеце, сякаш съществуващо тъкмо за целта, в ново сметище, се оказало, че местните жители не са във възторг от идеята, още повече, че това било и важно място за гнездене на голям брой птици... мощният протест поставил натясно общината, която започнала да моли околните общини да отпуснат място от сметищата си... и понеже това не може да се очаква да е добро решение, в крайна сметка започнали да призовават гражданите към съвестно разделяне на боклуците, така че да може да се преработват; както каза един японски учител, не се чудете, чужденци – скоро това и вас чака, не можете да боклучите до безкрайност, без да ви дойде и на вас до главата този проблем, мястото за боклук все някога ще ви се свърши). Преди няколко години Ники, който и тогава си беше вещ в биохимията, а сега е направо корифей, ми обърна внимание, че космите са един вид отпадъчен продукт от обмяната на белтъците – те се състоят главно от заменими аминокиселини, т.е. не са особено ценни като храна (надали има някой на противното мнение), нито пък като запасни структури, просто начин организмът ни да се отърве от излишните аминокиселини, без да товари бъбреците. И ето, че аз съм живо олицетворение на мечтата на еколого-мислещите японци – всеки сам да си носи отпадъците. Нищо чудно че ми отдават чест! И след толкова много хвалби за нейно величество Брадата, не е лошо, докато мъдро поглаждам брада, придавайки си умислен вид, да не забравям какво е тя все пак: