ЕКСПО 2005 държави

Узбекистан.

След неуспешен опит да заговоря човека на английски, се престраших да пробвам на руски. Преди още да ми отговори, се зачудих защо са го пратили точно него, щом не може да говори този (за нашето време) универсален език. Веднага разбрах защо – той се оказа майстора на изящните кутийки, както и на геометричните композиции по стените на импровизираната домашна стая. Макар да е трябвало да работи почти денонощно, едва оставайки му няколко минути да хапне набързо няколко залъка, за да завърши всичко на време за откриването на ЕКСПО, първите два дни не е започнал да рисува, а е оценявал мястото, разположението му, мислел е какво би било най-подходящо... Както често се оказва, по-голямата част от работата е била свършена преди видимо да започне...

Корея.

Сред центъра на павилиона човек има възможност да се прояви творчески със собствената си... сянка! Достатъчно е да вдигне високо ръце и след няколко секунди сянката се отпечатва на светлия екран, започва бързо да се променя и от черно петно се превръща в ствол на дърво, което постепенно се изпълва с цветове и околко него започват да пърхат пеперуди.

Де да ставаше така с всички сенки, които хвърляме – по земята, по водата, по хората около нас...

Интересна беше и композицията с кубове

Китай

Влязох тъкмо за малко музикално изпълнение, беше денят определен за представяне на Китай. Мелодиите бяха много приятни, а аз се загледах в представящите. Всяко момиче имаше своя индивидуалност, която сякаш най-ярко личеше в инструмента, на който свиреше. Един от тях, приличен на наша гъдулка, изискваше широки движения на ръцете. Неговата майсторка беше по-отривиста и извън сцената, а няколко нейни приятелки я чакаха с якето й.

Друг инструмент беше нещо като арфа, но в по-удължен вариант, а свиренето на него изсикваше по-прибрани движения, като че ли човек придърпва леко към себе си напр. уханието от горяща ароматна индийска пръчица. Момичето, свирещо на него, изглеждаше по-вглъбено в себе си; може и да е съвпадение, но нея не я чакаха толкова приятелки, както първата музикантка

Дали характерът на всяка от тях не е определил към какъв инструмент ще се насочи? А от какво ли се влияе посоката, в която ще се развие нашият характер? Наскоро учителят ми по шиацу ни спомена за теория, че по-северните народи са по-малко склонни да си отварят широко устата при говор, може би за да пестят топлина. Ставащият неизбежно при това неясен говор се компенсира със засилване звучността на използваните думи. За Япония напр. в по-северните райони преобладават звучните съгласни, отговарящи на беззвучните, използвани по на юг, за Европа е достатъчно да си помислим за немски и италиянски напр. Може би по същата причина немците са възприемани като по-затроени, докато италианците винаги са готови да прегърнат свой приятел, дори и да е такъв от 5 минути. Ако това е вярно, може да се надяваме, че глобалното затопляне ще има поне един желан ефект :)

Така или иначе, инструментите, със съответно звучене не по-малко различно от характерите на своите майстори, се комбинираха в мелодиите много добре, а аз усетих отново как колкото и да сме различни, винаги можем да се впишем в една обща мелодия, и нещо повече – тя не би звучала така добре ако всеки от нас нямаше своя индивидуалност. Или както казва Милена, “Нека сме различни, само не безлични”

Либия

В центъра на зданието е монтиран сегмент (с диаметър поне 4 метра) от тръбата, докарваща вода от южните части на страната до маловодния, но гъсто заселен север. За миг се усмихнах, хора от пустинята какво ли биха могли да представят като нещо ценно. Но след това се замислих, че по стечение на обстоятелствата хората от пустинята могат истиснки да оценят какво богатство е водата, докато хората от пълноводни земи се сещаме за това едва когато стане някой катаклизъм, а през останалото време приемаме своето привилегировано положение като даденост... Заговорих се с облечения в традиционни дрехи мъж

Муса ми разказа много неща за своята страна. Аз не успях да надвия изкушението и поведох разговора към темата за чужденците, идващи да работят в Либия. За моя изненада той каза, че не знаел да има българи, работещи в Триполи. Дали беше учтивост от негова страна? Или просто новините, които слушам почти всеки ден са оставили много погрешно впечатление у мен от какво се интересуват повечето либийци? Веднъж си поиграх да видя издания на ВВС в интернет за различни страни и ми беше любопитно да забележа колко са различни новините в съответните страни, дори една и съща новина беше отразена от доста различен ъгъл...

Италия

Творението на стената ми напомни думите на Атанас Далчев, че в едно послание е важно не само какво се казва, но и какво се премълчава, точно както в музиката мелодията се състои от ноти и паузи между тях. В този случай сянката имаше роля точно толкова, колкто и светлината

Шри Ланка

В павилиона има изложени много традицонни занаяти, хората си работят по методите, дошли кой знае колко отдавна. Някои от тях са подобни на нашите традиции, като тъкането на стан, други виждам за пръв път, особено ме впечатли един вид плетене, много сложен на вид не само като изработка, но и като начин на плетене.

А ето и детайл от готовата плетка

Германия

Представени са  много технологии, основани на принципи, открити от природата. Изследване структурата на костите дава идея за олекотяване крилата на самолетите с 30%, а някои нови дизайни са направо като от бъдещето

Впечатляващ беше и разказът за отриване причината цветовете на лотоса да бъдат винаги безукорно чисти, независимо в колко кална вода израстват. Изследователят, по професия биолог, чрез електронен микроскоп открил специфична набразденост по пофърхността на цветовете. Опитът да публикува резултатите се сблъскал с две гранитни стени – общоприетото мнение, че за да е лесна за почистване една повърхност, тя трябва да е гладка, както и факта, че биолог не може да дава компетентно мнение по физически въпроси. Подобно отношение на превъзходство от страна на Хайзенберг към неговите подчинени става причина Германия да не успее да направи атомна бомба, но в случая приложението на откритието се забавя с доста години. А то наистина е многостранно – от боя за фасада на сгради, които след всеки дъжд стават отново така чисти както са били в деня на боядисването си, до гланц за съдове, които нямат нужда за почистване дори и от най-мазните храни от нещо повече от чешмяна вода. Като добавка повърхността остава изрядно суха. Не е ли забавно, че символът на чистотата в цяла Азия ни разкрива принципи, които ще направят света около нас много по-лесен за почистване...

Японска градина

От един от многобройните гидове разбрах, че камъни за градината са били донесени и от Гифу, съседната префектура. Макар и причината за такова мащабно пренасяне да си остава за мен загадка, не мога да отрека, че ефектът е забележителен, постигната е такава пластичност, сякаш камъните и хълмчето, на което са наредени взаимно проникват, движат се в един ритъм и е просто случайност, че не можем да наблюдаваме техния танц, макар и в тази неподвижност да се усеща раздвиженост, сякаш камъните не са противовес на минаващата покрай тях рекичка, а по свой начин я допълват.

Местните уаши (японска хартия)-майстори се бяха постарали и показаха, че човек може да работи и с местни материали. Направената от тях колибка беше изцяло от уаши, а всеки детайл си имаше своето обаяние

И като за финал, ето още една снимка, която макар и направена извън ЕКСПО, е на нещо почти универсално