Съдържание |
---|
ЕКСПО 2005 - държави |
Корея |
Китай |
Либия |
Италия |
Шри Ланка |
Германия |
Япония |
Цялото съдържание |
Китай
Влязох тъкмо за малко музикално изпълнение, беше денят определен за представяне на Китай. Мелодиите бяха много приятни, а аз се загледах в представящите. Всяко момиче имаше своя индивидуалност, която сякаш най-ярко личеше в инструмента, на който свиреше. Един от тях, приличен на наша гъдулка, изискваше широки движения на ръцете. Неговата майсторка беше по-отривиста и извън сцената, а няколко нейни приятелки я чакаха с якето й.
Друг инструмент беше нещо като арфа, но в по-удължен вариант, а свиренето на него изсикваше по-прибрани движения, като че ли човек придърпва леко към себе си напр. уханието от горяща ароматна индийска пръчица. Момичето, свирещо на него, изглеждаше по-вглъбено в себе си; може и да е съвпадение, но нея не я чакаха толкова приятелки, както първата музикантка
Дали характерът на всяка от тях не е определил към какъв инструмент ще се насочи? А от какво ли се влияе посоката, в която ще се развие нашият характер? Наскоро учителят ми по шиацу ни спомена за теория, че по-северните народи са по-малко склонни да си отварят широко устата при говор, може би за да пестят топлина. Ставащият неизбежно при това неясен говор се компенсира със засилване звучността на използваните думи. За Япония напр. в по-северните райони преобладават звучните съгласни, отговарящи на беззвучните, използвани по на юг, за Европа е достатъчно да си помислим за немски и италиянски напр. Може би по същата причина немците са възприемани като по-затроени, докато италианците винаги са готови да прегърнат свой приятел, дори и да е такъв от 5 минути. Ако това е вярно, може да се надяваме, че глобалното затопляне ще има поне един желан ефект :)
Така или иначе, инструментите, със съответно звучене не по-малко различно от характерите на своите майстори, се комбинираха в мелодиите много добре, а аз усетих отново как колкото и да сме различни, винаги можем да се впишем в една обща мелодия, и нещо повече – тя не би звучала така добре ако всеки от нас нямаше своя индивидуалност. Или както казва Милена, “Нека сме различни, само не безлични”