ЕКСПО – детски кът

Вчера най-сетне се отбих до едно кътче от ЕКСПО, покрай което досега минавах всеки път, без да подозирам какви съкровища е скрило.

Пътят минаваше покрай басейн – рекичка, който към прохладата си в горещия ден прибавяше и едно странно чувство за пренасяне в бъдещето с причудливите си съоръжения:

Повечето от тях даваха възможност на децата активно да вземат участие в управлението на космическия кораб:

Резултатът от усилията им беше насочен към другите членове на екипажа (в този случай напр. с колелото се завърташе спираловидната тръба и загребаната от нея вода се изливаше в широкия поднос, приличащ на основата на олимпийския огън, от където се изливаше като душ върху децата под него):

Това е един чудесен начин децата да се почувстват способни да направят нещо самостоятелно (предполагам, че всеки си спомня за моменти в детството си, когато се е опитвал, къде успешно, къде не толкова, да докаже на възрастните, че е експерт в дадена област, пък била тя и примерно дозиране на черния пипер за сърмите), като заедно с това видят как резултатът от усилията им облагодетелства други. Чудя се дали чувството за алтрузиъм не се заражда именно в такива моменти. Всички се раждаме по необходимост егосити – в началото не можем да се грижим дори и за себе си, камо ли за някой друг. Овладяването на всяко ново умение обаче повишава самостоятелността ни и чувството за удовлетворение от успеха може да е достатъчно награждаващо само по себе си, че да направи приемливо някой друг, а не ние да се ползваме от резултата на усилията ни. Разбира се, алтруизмът навярно постепенно пуска много по-дълбоки и сигурни корени в нас, но на мен ми се иска да вярвам, че съм видял неговото зараждане в децата в басейна.