На път за изхода, минавайки под светещата арка

се отбих до любимата ми кула – калейдоскоп. Влизането в нея изисква чакането на солидна опашка, но разглеждането на разположените наоколо чудесии от изрязана хартия е безпроблемно.

Всеки един лист е изработен от различен човек, от ученици в началното училище до пенсионери на 80 и повече години. Невъзможно е да се опише цялото разнообразие от замисли, но ето няколко:

арабски мотиви,

елемент от някоя джунгла?,

пеперуди,

цветя, за които човек може само да гадае как хартията е останала цяла (черната част) след толкова изрязване...,

морски елементи,

а накрая защо не и едно хорце, все пак всички сме свързани по много начини, както установих през този ден...

Всеки лист поотделно беше невероятен сам по себе си, но макар че се губеха детайлите, все пак гледката на цялата съвкупност беше по-впечатляваща.

Пропуснах да разкажа за куп неща, като напр. умелото отбягване на въпроса за пола на символите на ЕКСПО – Киккоро и Моризо, за турския сладоледаджия, който уж ти подава сладоледа, а внезапно майсторски си го взема обратно, само за да те подлъже отново, разбира се на шега, или за момичетата скаути, които ми раказаха как искат да умеят всичко, с което се справят и момчетата, да бъдат силни и все пак да запазаят женствеността си..., но разказът и без това стана дълъг. Ако Далчевият хамалин се превива под тежестта на отразявания в носеното от него огледало свят, не е чудно, че и аз имам нужда от малко почивка - околосветското пътешествие този път беше особено изпълнено с впечатления и приключения...