Мартенички

Вчера, докато се забавлявах да правя мартенички, се замислих за разликата, която може да има между прилагането на външна сила и предизвикването на вътрешна сила. По време на разходката до близкия парк след това забелязях, че примери за това могат да се открият на много места – от историята, та до здравето и приятелството... Всичко започна с опита ми да усуча белия и червения конец един около друг. Два подхода дадоха съвсем различни резултати:

Отляво е опитът да преусуча конците един около друг, с надеждата след като ги отпусна, да си останат усукани. Както се вижда, това не бе особено успешно. Ако обаче предварително усуча всеки един от конците около самия него и след това ги доближа и отпусна, те се навиват в красива, и което е много важно, устойчива спирала. Оставяйки настрана въпроса дали беше нужно да уча топология на ДНК, за да ми хрумне на 24 годишна възраст нещо, което вероятно знае всяко дете, интересно е защо всъщност се получава така. В първия случай външна сила предизвиква усукването, но в момента, в който тя престане да действа, конците се разсукват. Във втория случай възниква вътрешна сила – тази, която действа във всеки от усуканите около себе си конци, които се опитват да освободят напрежението. Това те и постигат, усуквайки се един около друг в посока, обратна на тази, в която предварително са били засукани. Всеки опит на белия или червения конец да се отдели от другия би срещнал съпротивата на първоначалното усукване. Така в този случай всеки от конците носи в себе си силата, която продължава да действа и поддържа красивата спирала. Мислех си колко много примери има за това колко по-ефективна е вътрешната сила от външната. Един от уроците по история в училище ми беше направил много силно впечатление – за упадъка на испанската икономика 16-17 век. На пръв поглед това е много странно, защото именно по това време несметни богатства от покорената Америка се вливат изключително в испанската хазна. Огромните количества злато и сребро обаче предразполагат испанците да разчитат повече на всносни стоки, отколкото на това сами да си ги произвеждат. Така съседните Холандия, Белгия и т.н. развиват икономиките си, докато Испания постепенно запада и никакви количества благородни метали не могат да компенсират това. Разчитането на външни ресурси, вместо развиването на собствените сили се оказва пагубно за мощната в началото империя.

Наскоро гледах “Недосегаемите”, филм за Ал Капоне и за сухия режим в Америка. В битката с контрабандата е бил включен създаден нарочно за целта специален отдел на полицията. Макар филмът да завършва с осъждането на Ал Капоне (не за друго, а за неплатени данъци), явно беше надмощието на мафията. Разпространено е мението, че единственият траен резултат от сухия режим е възникването на организираната престъпност. Ето още един пример за неуспеха на външна сила – след 30 години дори и най-упоритите привърженици на сухия режим трябва да признаят неговия провал. И този неуспех се дължи не на хитроумните мафиоти, а именно на всички онези, които отказват да спазват наложения закон. Просто е явно, че няма законодател, дори и въоръжен с цялата мощ на държавния апарат, който да може да наложи трайно закон, който хората не са решили за себе си да спазват (как ли изглеждат нещата напр. в България със закона за пушенето?).

Друг пример, този път от здравеопазването, е ефектът от въвеждането на профилактичните прегледи. В началото се е смятало, че с въвеждането на редовни прегледи, много от заболяванията, които остават в началото на възникавнето си незабелязани, ще бъдат откривани именно тогава, когато е най-лесно да бъдат лекувани. За всеобща изненада, оказало се че след въвеждането на задължителни профилактични прегледи общата заболеваемост не само че не намаляла, а дори се увеличила. След подробно изследване на причините, се стигнало до заключението че болшинството от хората престават да обръщат толкова внимание на здравословното си състояние (на подсъзнателно ниво) и в известен смисъл изключват защитните си механизми, изчаквайки времето на прегледа, когато лекарите ще направят нужното. Ранното откриване на заболяванията било повече от компенсирано от този негативен ефект. Това отново е предаване на вътрешната сила (способността на всеки от нас да се бори с болестите, когато възникнат) за сметка на външната (лекарския авторитет), отново с неблагоприятен резултат. Разчитането на собствените сили на организма, отколкото на някакво лекарство, често се оказва по-важно за оздравяването. Пример за това е и ваксинацията, която разчита на естествения имунитет (вътрешна сила) – често тя е по-ефективна от прилагането на каквото и да било лекарство (външна сила).

Всички сме имали най-различни учители. От всеки сме научили по нещо, но най-близки са ни онези, които са ни предали не толкова някакво познание, колкото стремежа към него. Това е нещо като поговорката “Дай на човек риба и ще му осигуриш вечеря; научи го да лови риба и ще му дадеш препитание.” Предаденото знание е ценно само по себе си (риба - вечеря), но събуждането на интерес към дадена материя (риболовно умение) осигурява много по-траен резултат (препитание), който може само да се подобрява с времето (броят хванати риби се увеличава всеки ден). Всеки от нас като ученик малко или много е усещал натиска на тази външна сила, училище-мъчилище, опитващо се да ни налее с фуния знания, но всички знаем и колко изобретателни можем да бъдем понякога в противоставянето на тази сила (“блъсването” на фунията, както казва една учителка). Вътрешната сила, събуденият стремеж към познание, е нещо друго, както знае всеки, който е оставал да чете досред нощ някоя любима книга...

Впрочем, приятелството също може да се разгледа от тази позиция на вътрешна-външна сила. Ние ценим приятелите си не толкова за това, което ни дават като подаръци или това, с което ни помагат като услуги (външно въздействие), а най-вече за силите, които събуждат в нас, било като стремеж да развием у себе си онези черти, които ни привличат в тях, било като увереността в собствените възможности да постигнем мечтите си, подновена от подкрепата, която ни дават нашите приятели...

Ако не можем да постигнем нещо, разчитайки на външна сила,.може би е време да се вгледаме в себе си и да потърсим отговора там. Аз намерих доста, макар и скромни, мартенички, въпреки че в Япония няма магазин за такива