СЛУЧВА С Е
“Нощта e ясна и безлунна, звездите сипят златен прах.”
Беше валяло през деня ситен сняг, колкото да посипе над нападалата шума на овошките, по жълтите и тъмнокафяви димитровчета, по моравите и златисто-ръждиви хризантеми. Селото в здрача се бе умълчало, тук-там някое куче се обаждаше по дворищата, дребните домашни овце, шилета, кози, с леко клюмнали глави, събрани накуп, се готвеха да задремят, свинките, оставени за разплод, се изтягаха да се натръшкат за сън.
В покрайнините на селището единичната къща, разположена в широк двор с градинка отпред, бе сумрачна и безлюдна, прозорците на долния етаж с железа, издути навънка, тъмни, със спуснати пердета, горните над тях покрити отвътре с вестници, не даваха вид, че са скоро отваряни.
По пътя за града се зададе отдолу на баира стопанинът, вървеше бързо, но не му спореше, като че ли широкият асфалт му беше тесен, ту наляво, ту надясно, краката уж го носеха, но не го слушаха, главата клюмаше встрани, все се попипваше около врата и го разтриваше, не му се вярваше, че всичко е наред с него.
Най-после стигна до високите яки порти с навес отгоре, отключи малката врата за пътници, дръпна я да влезе и най-старателно я затвори, завъртя ключа на два пъти и опита дали ключалката е застанала добре. Мина пред къщата, отключи и влезе и пак заключи.
- Сега съм добре, като искат нека да дойдат, да видим кой кум и кой сват.
***
Беше приключил с вечерята, вече дигаше хляба и съдините, когато се похлопа на дворната врата. Ослуша се, чуваше как ушите му бучат и сърцето в тях бие, чука.
След малко пак се затропа, един глас ясен, строен се обади.
- Другарю, отвори, пусни ме да вляза у дома ти.
- Не са от същите гласове, това е млад мъж, няма лоши помисли, сигурно е изостанал по пътя и няма къде да отиде - си каза стопанинът.
Излезе навън и през неотключената врата запита.
- Какво искате, другарю, тук е частна къща, не е хан за нощуване.
- Все пак ме разберете, идвам от града, колата ми забуксува, карах по черния път по-напреки да мина, от мокрото и снега не можах да я извадя на асфалта. Оказа се, че от много дърпане бензинът свърши и тя загасна, оставих я на открито.
- Искаш да преспиш някъде, eла влез.
През отворената врата се промъкна невисок мъж, облечен в гамаши и мушамено палто.
- Тебе само Господ те е изпратил да ме навестиш в моята пуста къща, сам съм, ще ми бъдеш другар през нощта.
***
Беше вече изпратил госта да спи в стаята на горния кат, готвеше се да си ляга, да загаси светилото, когато вратата на стаята се отвори с трясък и вътре през нея се намъкнаха двама души с черни кърпи на лицето, само очите се виждаха под нахлупените кожени каскети.
- Така, другарю, ти постъпваш честно, очакваше ни да дойдем, както си бяхме приказвали, се обади по-ниският, по-кореместият.
- Е, не беше думата да идваме още тази вечер, добави по-високият, но нали сме хора делови, решихме да свършим още сега започнатата работа.
Стопанинът беше занемял, стана му ясно колко безразсъдно бе постъпил при идването на първия гост. В радостта си, че няма да бъде сам, бе забравил да заключи пътната и къщната врата.
- Да почваме, другари, каза по-ниският, кимна на спътника си.
Стопанинът се видя заобиколен: пред него първият с два касапски ножа в ръце, отзаде му другият, също с такива ножове.
По-ниският:
- Няма какво да протакаме, давай парите и толкова.
Стопанинът:
- Какви пари? Нали ме пресрещнахте вече преди час пред селото, замъкнахте ме под моста и дай парите или ножа.
По-високият:
- Хайде парите, че няма да вися прав пред тебе, ще те намушкам отзад и само ох ще кажеш, другият отпред ще те изкорми.
По-ниският:
- Нали днес закара в Родопа 13 угоени свинки, качи ги в пикапчето и хайде на рампата да ги предаваш.
Броиха ти парите, после ходи тук-там, почерпи се с приятели и после кандил-мандил изтърва последния рейс и пешком се върна насам.
Стопанинът:
- Другари, обясних ви вече преди час, парите вложих в банката, оставих си петстотин лева за кърма на животните, дадох ви ги и си тръгнах за дома.
По-ниският:
- Лъжеш, куче кулашко. Ти пари имаш, винаги си бил червив с пари. Хорска пот пиеш, пари имаш.
Стопанинът:
- Да речем, че преди съм бил кулак. Ниви и стока съм имал, два чирака съм държал в двора си. Нали ме прибрахте в ТКЗС, дадох земя, инвентар, животни, пари, бях от основателите. После ме изпъдихте от стопанството, бил съм думбазин, и аз тръгнах из града. Станах зидарин, турнах се наред с всички, къща поддържах, деца учих, задомих.
По-високият:
- И сега се върна куче мръсно, пак в селото, само да мърсиш въздуха.
Стопанинът:
- Къде да живея, нали децата си имат свой дом, семейство, няма да клекна на главите им да ме гледат, а и стопанката ми беше жива, къща си имам, кой друг ще ме чува.
По-ниският:
- И се залови пак да мърсиш, пари да имаш, да се гоиш от чужди труд.
Стопанинът:
- По договор моля, с държавата, тя дава кърмата, аз гледам свинките.
По-високият:
- И прибираш парата, използваш държавата кога е в нужда, да вземеш пари, немъчени пари.
Стопанинът:
- Ами и вие вземете тези немъчени пари, потрудете се като мене, моите ръце са хванали гуша от работа, вашите бели и мекички - навира ръцете си под лицето на този отпреде му.
По-ниският:
- Я, куче мръсно, ръцете нагоре.
Стопанинът си вдига ръцете.
По-ниският слага двата ножа на врата му отпред във вид на ъгъл и започва да ги трие шумно.
- Тогава преди час ти направихме същата процедура под моста. Тогава ти не загря, че можехме да ти срежем гръцмуля, сега ти е ясно, че ще го направим. Давай парите или мамицата ти мръсник, кръвопиец.
Стопанинът:
- Спокойно, другари, пари в мене нямам, казах ви вече, държа ги в спестовна каса, да ви дам книжката, идете и теглете колкото ви душа сака.
По-високият:
- Я гледай умник, как иска да ни вкара в капана, с чужда книжка влог да вадим. То бива-бива, ама ще ни и подвеждаш. Де нож, де, като нищо ще те ръгна, че ще излезе ножът през дроба отпред.
По-ниският:
- Спокойно, другари - продължава да точи ножовете като почти ги е доближил до гърлото, вече единият одрасква кожата и протича кръв - ако ти е мило за животеца, продължавай да упорстваш. Накити нямаш ли от покойната си жена, пендари, турски лири. Скоро вади, че ножът отива в гърлото.
Стопанинът [провиква се жаловито]:
-Другарю, няма ли най-после да ме чуеш, аз умирам, а тебе още те няма.
По-високият:
-Какъв ти другар, къщата е пуста, няма никой освен нас в нея.
Гостенинът [ задава се от вратата с пистолет в ръка ]:
- Така, другари, тук бях в тъмното и всичко чух, и записах. Сега вие двамата с черните кърпи на муцуните, ръцете горе, като хвърлите пред мен тези касапски чекийки. Ти, стопанино, претършувай в джобовете, да нямат нещо такова пушкало, като това в ръката ми. Познаваш ли тези младежи тука. Чели книжки, гледали кино с апаши, но в занаята боси. Никой герой от тези, дето ги виждали на екрана не прави пазарлък с жертвата си, просто на просто претупва я с ножа и спокойно я обира. Тези синковци хем пари искат, хем ръцете им да са чисти от кръв. Ха-ха-ха, българска работа и тъй лесно, но работа не става.
Стопанинът:
- Познавам ги, как не, наши хора са. Учили недоучили, взели, та станали големци, нареждат и разпореждат от замадан години из селото - повдига им каскетите от челата – Този, по-ниският, ясно ми е кой е, по рунтавите вежди го зная, този, по-високият, от белега на челото го зная. И двамата стопански деятели.
Гостенинът:
- Ясна ми е работата. Бъркали в държавната каса и сега трябва да възстановяват иначе, щяло да има четмо в прокуратурата. То и сега ще има.
Изважда портативен радиопредавател и го настройва.