Две години след като нашия сумист Калоян Махлянов-Котоошю стана първия европеец, спечелил купата на императора, един от най-популярните спортове в Япония има драстично по-малко посетители от обикновено. Интересът към сумото в неговата родина в никакъв случай не е намалял. Просто хората са решили, че е време за превъзпитаване на хора на ръководни постове в този спорт.

Проблемите започват да назряват след внезапната смърт на един млад сумист преди около година. Оказва се, че неговият ояката (треньор) го е подложил на изтощителна тренировка, в края на която му нанася и побой, в който кара да се присъединят и други състезатели от отбора му. Момчето не издържа чисто физически и умира от сърдечна недостатъчност.

Следват разкрития за раздаването на привилегировани места за официалните състезания по сумо на хора от японската мафия. Раздват ги не случайни хора, а тези, които имат право на тях - отново ръководители на отбори, които обикновено са бивши състезатели с много добри резултати, ползващи се с голямо уважение и без съмнение - влияние.

Капката, която прелява чашата на общественото японско търпение, са участията в хазартни залагания на бейзболни мачове от страна на сумисти, включително и един озеки (втория по ранг след шампиона йокодзуна).

Реакцията на японците е съвсем спонтанна, но сякаш съгласувана. От националната телевизия NHK престават да предават преки репортажи от сумо борбите на турнира в Нагоя. Хотелите, които обикновено са пълни с фенове на спорта, дошли специално за турнира, остават полупразни. Такава е и залата, където се провеждат борбите - няма ги и обичайните флагове с надпис "Отново всички места са разпродадени. Благодарим ви!".

Предстои да видим какви ще са резултатите от превъзпитанието, но според мен те няма да закъснеят. Ако тенденцията на непосещаемост на турнирите се запази, отборите и техните треньори ще бъдат със значително ограничени финанси. По всяка вероятност това ще бъде достатъчно силен стимул позабравилите кодекса на честта да опреснят паметта си. Дори и да не успеят този път, ще имат друг шанс след два месеца - когато е следващия турнир. И още един - след още 2 месеца. И така нататък. Два месеца са един добър период за равносметка.

Бих искал нашите народни избраници също да си (ни) дават равносметка за извършеното - не веднъж на 4 години, а поне на два месеца. Бих искал също така възнаграждението им да зависи от показаните успехи в работата, както е за почти всички останали професии. Осъзнаването и съвестното изпълняване на служебните задължения е единствения начин човек да заслужи уважение, независимо дали е сумист или политик. И ако някой е позабравил за какво му се плаща, добре е да му се припомня от време на време - по начин, който ще му подейства.